На есен ми мирише, но е рано
и август с пеперудите лети,
и в зрели дини лятото остана,
морето до колене е почти.
Не влизам надълбоко сред вълните,
тъгата не опитвам, не сладни,
горчива е, солена и се скита,
където иска, не и в мойте дни.
Излива изгрев розовата чаша
и с пояса лъчист ще се опаша,
и щъркел ще ми маха за късмет.
Мечти събират лятната си паша,
наднича есен ранна, не се плашат,
от нея също ще събират мед.
© Милена Френкева Все права защищены