Сигурно е от сезона да съм любопитна,
да търся рая нощем и да го изпитвам,
заедно с желания най-земни,
повярвах аз в романтика и песни.
Сигурно е от сезона с порив да те гушвам,
вселената е наша и не е пуста,
там отглеждаш роза най-красива,
за мене - твоя нежна самодива.
Сигурно е от сезона да съм поетична
и да светя като звездна падаща частица,
холограмно да ти пиша стихове,
ти да шепнеш с обич тихо, тихо...
© Мариола Томова Все права защищены