Мое Лято,здравей!
Виж,над звездния хребет,
тича облак червен -
към Зората загледан!
И прехвърля лъчи -
като златни мостове...
Летен ден - напорист,
търси спомени нови.
Песъчливи трохи
по петите му лепнат.
Глас на гларус трепти
и вълните го следват.
Детство - скрито в рапан,
пак отглежда Морето.
И целува скали
вятър бърз и победен.
Като юноша горд -
ярко Слънце се кипри!
И небесния свод
в огледало избистря.
Бяло птиче перо
светли сънища пише...
Мое Лято,здравей!
Искам Обич да дишам!
© Маргарита Петрова Все права защищены