Юни е, лятото пристъпва крехко
с боси, недокоснати от слънцето крака,
косите нежно си разплита надалеко,
съблича пролетната си снага.
Протяга пръсти да докосне светлината,
лъчиста плитка злато да вплете
родена е от слънце, дарена на земята
обгърната от шепи две да събере.
В цветна ароматна рокля се облече,
с чадър в ръка от дъга след дъжд.
И парещият вятър я завлече
игриво пеещ над цъфналата ръж.