Лято

4 янв. 2009 г., 11:24

Поэзия

569 0 7

ЛЯТО
Жега! Небето със земята се слива -
сянката куче – език е изплезила.
Плясва след миг гугутката сива.
Слънцето молим сега да залезе.
Заплетена сякаш в слънчеви мрежи,
земята блести до огнено бяло.
И ражда се някой. С вика си бележи,
че животът има ново начало…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лято

Искате да прочетете повече?

Предложения