4 янв. 2009 г., 11:24
Лято
ЛЯТО
Жега! Небето със земята се слива -
сянката куче – език е изплезила.
Плясва след миг гугутката сива.
Слънцето молим сега да залезе.
Заплетена сякаш в слънчеви мрежи,
земята блести до огнено бяло.
И ражда се някой. С вика си бележи,
че животът има ново начало…
© Мимо Николов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Картината е стахотна, веднага си я представих, даже настъхнах!
Какво ще кажеш, ако не членуващ небето , земята и сянката? Защото , при пъвете две думи с член , думата трябва да е сливат!Пробвай така с по голяма пауза!
Жега!... Небе със земя се слива -
сянка- куче ,език е изплезила
PS Просто давам мнение !!! -
и ти ли за лято бленуваш...хубаво е, приятелю!
-
Хареса ми!
Поздрави! -
поетът си е поет! Много хубаво - като избликване ! Поздрав !
-
Много ми хареса!Поздрави!
-
Прекрасно, Мимо! Огнено бял стих си написал! Прегръдка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави за хубавия стих!