7 ЛЯТО
В морето синьо
погледът се носи…
До хоризонта е
разплискана вода.
Лежат във него
като сенокоси
вълните му,
прегърнали света.
От птичи поглед е
релефна карта,
с разплискана
навсякъде вода…
Мечтите ми
през капките
прекарва
и с тях отново
ме завръща във света.
А вятърът
със чайките се носи…
И нещо шепне
на великата вода.
Стоя на пясъка
с краката боси
и се замислям
просто за света…
Природата
това е сътворила:
морето, хора
на света.
И много тайни
тя от нас е скрила.
Не можеме
да ù прескочи ме
плата.
И аз се чувствам
като песъчинка,
която
вятърът ще
отнесе...
© Христо Славов Все права защищены