Павче (Павлина)
19 31
24 февр. 2021 г., 06:14

Лято наведнъж 

  Поэзия » Пейзажная
440 4 13

 

Ядосана на лятото, че спи

в черупката на празна мида скрито,

зората просветлява и сребри

чудатите релефи на вълните.

 

Зората е палитра от бои.

Тя себе си рисува над морето

със четки от разрошени лъчи,

под нотите на бризния му шепот.

 

И лятото разцъфва изведнъж.

Съблякло всички облаци и грижи,

изтръсква и последния си дъжд,

простира ги на слънчеви корнизи.

 

Прегракналият глас на корморан

без капка жал ме сепва и събужда.

Изтръпнала от сънища и в плам

усещам, че на някого съм нужна.

 

Разсънват ме милувката на мъж

и прилива-прибой на любовта ни.

През лятото обичам наведнъж,

през зимата – каквото ми остане.

© Павлина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??