С фанфара на бистра любов
невидимо галят ръцете на лятото,
затваряш очи, посипани с люляк
и тежката, душната нощ
като майка те носи в утробата
на щурова песен и жабешко квакане.
Лятото, което в хамаци от слънце
люлее ръждивите малки души,
русо и босо, заситено с мляко,
по синора сплита венци от жита
и камъче хвърля в студена, течаща вода.
С тиха цигулка в ухото ти писка ...