katkatkat (Катя)
155 1149
29 авг. 2008 г., 21:45

Лятото във мен узря 

  Поэзия » Другая
626 0 11

Тази вечер по неволя
скитам и се питам пак -
как понякога съм твоя,
как понякога си слаб.

 

Лятото във мен узря
и почувствах сладостта му.
Иде краят му, прозрях -
свърши всичко рано, рано.

 

А още топло е навън.
Задръж го, лято, задръж!
Да посънувам нежен сън
и обичта на този мъж...

 

С ръце от слънчеви лъчи,
галещи така усилно...
И двамата очи в очи
се изгаряхме взаимно...

 

Силни в своята слабост,
мигновена, споделена...
Носеше ни тази радост,
дето есента отнема...

 

Пак ще бъде лято, пак!
Сезоните се сменят...
И пак ще се почувстваш слаб,
в мен очите ти ще тлеят.

 

Лятото във мен узря,
със сок плодовете напълни.
Често слабата съм аз,
но понякога мой си и ти...

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пълно с ведрина - благодаря! Поздрави, Кате!
  • Много хубав стих!!!Поздрав!!!
  • Носеше ни тази радост,
    дето есента отнема...

    Много харесах!
  • Поздравления, Катя!
  • И аз се извинявам за отклонението, но, Елмира, не е важно дали всички знаят или не от кого е стихът в коментара ти. Никой не казва, че си искала да си го присвоиш. Твоите стихове са си в твоя профил, но това не изключва да искаш да поместиш части то тях в свои коментари. Просто е редно на цитатите да се слагат кавички, а отдолу да присъства името на автора. В случай, че все пак някой за първи път го чете и от уважене към твореца. И още - стихът не се казва "Не можах да бъда..." Всъщност е безименен, а оригиналният цитат е следния:

    "Няма да има пролетни мълнии,
    ЮЛСКИ ГОРЕЩНИЦИ няма да има..."

    Кат, песенна композиция! Поздрав!
  • Благодаря, пипи87! Рени, извинена си за отклонението :р, благодоря и на двете ви с Елмира!
    Пенко, колко фурни с хляб има да изям още...
    Таня и Маги, мерси и много усмивки за вас
  • прекрасно е...с обич, Катя.
  • Вълнуващ стих!!!Поздравчета!!!
  • Хубаво е, харесва ми!... Леееекичко недоизпипанко на места, но и в това има чар...
  • Мисля, че всички знаят, че стихът е на Станка Пенчева и че се казва "Не можах да бъда"

    Моите творби са си публикувани под "Елмира Митева" или "Heart_of_Fire" - на който както му харесва

    Катя, още веднъж - много ти е хубав стихът!
  • Понякога есента е по-сладка от лятото...
    А и тогава:

    Няма да има пролетни мълнии,
    летни горещини няма да има:
    със кротка нежност ще те изпълня,
    с ябълков дъх и със нещо без име.
    Сякаш с леки есенни паяжини
    ще те оплета целия...
    И една сутрин ще видиш смаян:
    сняг е паднал.
    И ние сме побелели...

    Поздрав!
Предложения
: ??:??