16 авг. 2017 г., 20:50

Лъч 

  Поэзия » Другая
355 1 6

                 През прозореца ми влезе лъч,

                 в миг просветна мойта стая.

                 Долетяла звънка детска глъч,

                 стóпли в мен душа корава.

 

                 Пропътувал дни в безкрая,

                 борил се със прах и със тъма.

                 Спрял при мен сега накрая,

                 сякаш за почивка у дома.

 

                 От Слънцето частица малка,

                 в миг лицето ми огряла.

                 Недей оставяй ме на мрака,

                 с мен бъди, искрице бяла.

 

                 Пловдив

                 16.08.2017

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??