Лятото изплиска с шепи своите лъчи.
Както си клокочеха светлинно,
тръгнаха на юг.
Останаха лъчисти изпарения,
които се загърнаха с палта.
На припек преседяват божурите
с дълго събирана роса.
Скъсяват дните падналите дъждове.
Отмиват лятната виделина.
А ти дотолкова смален се случваш,
че чувстваш, сякаш сам
ще бъдеш скоро без листа. ...