Устните - розови, ябълков цвят. А очите й сини - дълбоки, безкрайни. Косите са руси, пълни със спомени. Кожата? Кожата бяла, бяла, бяла като сняг. А усмивката й - толкова искрена. Това беше тя. С мили ръце и с прегръдките нежни. Къде е момичето? Къде му е миналото? И знае ли кое е? Чувства? Любов? А объркване? Животът - за нея лъжа е. Живее в странни мечти и лъжи. Лъжа е, лъжа е тя. Тя е лъжа. Не, нея я няма. Тя е момичето. Без думи остана А те най-святото бяха. Музиката й празно звучи. Няма я... тя... тя отиде си.
Димитър, като лъжеш момичето, че пише добре тя никога няма да се научи. Не се смятам за голяма поетеса, но съм чела доста поезия, доста повече отколкото когато бях на петнайсет. Мога да различа хубаво стихотворение от недоизпипано. Това момиче има още доста да работи. Казвам истината и посочвам грешките с единствената цел да помогна.
Можех да кажа и аз,за твоят стих,Dimitur_Dimitrov (Димитър Димитров) ,че е пишман стих...
ей така просто напук...
Но няма да го сторя защото стихът ти струва,а това тук НЕ!
Така,че недей заблуждава момичето...помогни му!
Мило дете, постарай се да не използваш толкова много клишета. Описанието на момичето е все едно взето от приказката за Снежанка. Опитай се да намериш собствени изразни средства, тогава творбата ти ще придобие индивидуалност. Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
в творчески застой съм пък и съм се отдала на усилено четене в момента (: