Животът спря да съществува в миг.

Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.

Ето там - далече - се случи нещо.

И сълзите затекоха по бузите горещо.

Лава заплиска в недрата -

слънцето вече не ще срещне зората.

Нещо задраска по стъклата -

вече не вярвам в чудесата.

В миг бях горе - летях - недостижима.

Непоклатима в времето се носех.

И в друг бях долу - лежах - и плачех -

стенех от болка, разяждаща плътта.

Всяка частичка в мен се пречупи -

страхът отново взе връх.

Едничката вяра се погуби.

Залазих отново като плъх.

Крия се от светлината. И от мрака.

Всичко, що имах, изгуби се, разби се на парчета.

Едничкият спомен ми остана -

за съществуването на една измама.