Нима очите могат да излъжат,
щом всеки поглед е проблясващ порив?
Покорно атомни частици плъзват
в енергия, пренесена във полет.
Очите огледало са и бездна,
очите са и мощ, но са и слабост.
Родени са от плод на безпогрешност,
но в яслите са на греховна сладост.
Очите са вселенската безкрайност,
магията, забъркана изкусно.
Във тях живее истинска потайност –
загадъчна игра, полята с лустро.
© Данаил Таков Все права защищены