veesii70 (Веселка Стойнева)
411 7630
8 нояб. 2015 г., 20:17

Лъжата 

  Поэзия
953 0 9


Почувствах Лъжата,
преди да се роди.
Усетих я, 
докато още беше
в утробата...
на Истината.
Видях я
в предчувствията.
Чух първия ù вик,
прегърнах я,
без да е моя,
но все пак бе за мен...
Запомних я
като открадната
от чужд далечен залив
мида,
останала без бисер.
Пових я
с пелените
на подсъзнанието.
Измих я
с бистрата вода на Примирението
и се опитах
да я приспя
и я забравя...
И може би успях
да я приема,
но все пак знам,
че тя е жива
и я има
и може би расте
Лъжата...

© Веселка Стойнева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Веси,с удоволствие те чета!!!
  • Благодаря на всички...
  • Много мъдрост има и в този твой стих!
  • Мъдрост лъха от тази творба!
    Благородната лъжа, която не вреди, може да се премълчи, но всяка друга, не трябва да расте и обсебва!
    Поздравления!
  • Благодаря на всички...
  • "Чух първия ù вик,
    прегърнах я,
    без да е моя,
    но все пак бе за мен..."

    Много ми хареса!Аплодисменти Веси!
  • Поздравления и от мен за интересната поезия!
  • "Запомних я като открадната от чужд далечен залив мида, останала без бисер."

    Чудесен образ и чудесно, замислящо стихотворение за мястота на Лъжата в живота ни. Мога да дам стотици примери, че красивата Лъжа е по-полезна и ни прави често щастливи, докато болезнената Истина понякога убива. Поздравление, Веселка!
Предложения
: ??:??