Боже, моля те прости ми, не го обичам, а заблудата горчи ми.
Целувка, а сякаш устните ми бягат пак,
да го целуна, но без любов, кажи ми, как?
Очите му - право в моите, безумен страх,
познава ли льжата, чете ли чуждо име в тях,
вижда ли сьлзите, превърнали се в прах.
Колко хубава усмивка, всеки друг път бих се подкосила,
но не сега, когато знам, че лъжа как споделям с него любовта.
Ако заплача, знам, ще ме успокоиш, че прашинка в окото не е страшна,
без дори да ме попиташ защо плача.
Ето те пак, щастлив лягаш до мен и очите ти светят: колко само ме боли, че скоро идва ден, в който аз ще сьм тази, която ще я угаси.
Обичаш ме, и аз обичам, но друг, ...