4 июн. 2008 г., 07:53

Лъжи 

  Поэзия » Философская
637 0 16






грозд съдби

 

откъсвам

 

и го замразявам

 

още докато поемам

 

дъх

 

свитък от сърца

 

се сгушва

 

в папката на мисълта

 

но от преспапието

 

още непогълната

 

тя е напрашена

 

и измачкана

 

така че слоят прах

 

отчита времето

 

а прашинките

 

са погледи

 

затворили очи

 

букет от

 

нравствена нега

 

и чувства

 

ме чака винаги

 

на изхода

 

на всяка сцена

 

на входа й обаче

 

тъмно е

 

и хладината

 

на прожекторите

 

оваторски секвенции

 

мълви

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??