Твоите сини очи
се оказаха тъй лъжливи!
Погледнех ли, ги виждах любовта
и като че поникваха ми крила...
Твоите очи ли бяха това?
Сега се вглеждам отново в тях,
но не откривам
блясъка на любовта,
в тях чете се Студенина!
А аз като глупаво дете
се вглеждах в тях и казвах ти ,
че всичко си за мене!
Нима било е маска, фарс всичко това?
Целял си с мен да поиграеш,
а сега, когато ти успя,
захвърляш мен и любовта
като непотребна вещ!
Но знай, че винаги ще те обичам
и моля те, колкото и да боли,
нека спрем до тук.
Искам само да
запомня блясъка
на сините ти очи!
Любов назаем аз не прося
така, че моля те
ВЪРВИ СИ!!!
© Добромира Николова Все права защищены