11 окт. 2007 г., 11:32
Лъжата ти препуска по ресниците,
разплетени от давеща сълза!
Болезнен стон раздира ми зениците,
рисува тихо кървава следа...
Във мислите се лутат обстоятелства,
невроните - разкъсани с куршум!
Изстреляни са думите-предателства
и разпнали са сетивата в моя ум!
Горчиви белези остави да ме топлят
в самотните препускащи мечти!
Нозете ми приспа... и ме закотвят,
не тичам боса из вселенските земи! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация