Не се заричай: „Не, аз никога…”
Смели думи аз не диря!
Не ми нашепвай: ”С теб… аз винаги!”
Напили са се мислите ми със коприва…
Едва ли някога ти би сверил
пречупения ми с горчивини часовник,
едва ли ти би уловил съдбата,
нашепваща ти - „обич”,
облечена във синоними прости…
Поглеждайки през стъклените нишки
на свойта броеница стара,
ти виждаш само мигове лъжовни,
но не и туй, що е на душата дара!
И пак ти шепна - не, не обещавай:
„Ах, мила, ти си ми сърцето!”
Със думи пъстрокрили не ме приласкавай…
Аз знам какво е за мъжа лицето!
© Симона Гълъбова Все права защищены