Любим да те наричам ли вече
Едно позвъняване на телефона
и знам какво да очаквам.
Далече си и компенсираш
за времето загубено в пространството.
Липсите ме съставят цялата,
не мога да дишам без тях.
А ти дошъл си и твърдиш -
присъствието ти може да ме избави.
Не вярвам в чудеса,
а в случайности съвсем,
ако искаш живота ми в щастие да превърнеш,
голяма изненада приготви.
Не съм живяла, колкото безсмъртен,
не съм видяла всичко на света,
но мога само да кажа колко
не искам да бъда наранена
от несигурни чувства
и с лъжи не храни ти душата ми!
С мръсни ръце не докосвай
сърцето ми,
на гордостта ми комплименти
недей ти да подаряваш.
Ами ако усещаше, когато
имам нужда от теб и се притичваше
щом съм в плен
и съм се оплела в нишките
на трагедиите си?
А ако те помоля да ме пазиш
най-вече от мен, би ли се заел?
Не искам от теб да ме водиш,
пътят ми е пределно ясен!
Раменете да се докосват,
топлината ти да усещам -
стой до мен,
ръката ми здраво хванал
и сигурен, че по пътя
няма да ме изоставиш.
Нямам нужда от временни
ласки и милувки,
воден само от самотата
да те има само наполовина.
© Слънчоглед Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Дълбоко! -
Благодаря ти за включването! Аз виждам смисъла, знам какво означава, заради това е така.
-
Странно е, че последният ред е нелогичен от граматическа гледна точка и все пак разбрах смисъла и така ми харесва.
Може би:
воден само от самотата -
да те имам само наполовина...
Предлагам този вариант само за изясняване на смисъла, иначе не бих посмяла да се обадя. Поздрав! Пиши! -
Благодаря!
-
Да знаеш какво точно искаш - безценно! Хареса ми!
-
Благодаря ти за този прекрасен коментар!
-
Медитирам, слушам музика, усмихвам се и усещам цялата вложена искреност в тези редове...пороя от мисли и чувства..., обичта - храна за душата.
Възхитена съм, още от първия миг в който прочетох! :Тези стихове са като песните, който искаш да слушаш пак и пак...без да е задължително песента да бъде хит за всички, но определено е открила път към сърцето на някои. -
-
Така искрено и откровено, хареса ми!
-
Много се радвам да чуя всичко това...
-
Това отношение ми харесва още повече! Отстоявай себе си, думите и делата, идващи от теб! А точно това е хубавото на литературата, всеки прочита нещата по различен начин и има своята интерпретация. И за всеки един тя е неговия глас. Страхотна си! Още много вдъхновение ги пожелавам. Чета те с радост. Благодаря аз!
-
Благодаря много, уважавам мнението ти! Но смятам да го оставя така.
-
Едно от най-искрените неща, които съм чел! Дошло от вдъховението, което е провокирано от най-силните чувства, които може да изпита едно сърце. Хареса ми! Почваш да усещаш и ритъма. Не обичам да давам акъл, но има две места, където бих редактирал.
"Далече си и компенсираш
за времето изгубено
в ( някое) пространство"
И
"но мога само да кажа
как не искам да бъда наранена"
Финалът ти е трепач! Много силен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
