Била ли съм...преди последните
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински?
Ето, вече толкова много години се лутам в лабиринта!
А за болката - никой и до днес не ме попита - как живея с нея!
За прошката!И какво като прощавах всеки път...
Промених ли нещо?Ще ме помниш ли, ако си замина
с последните отронени лъчи на слънцето...?
Ще взема със себе си последната отронена надежда,
че любовта е вечна...Отронена въздишка в съня ти... ...