LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
9 февр. 2007 г., 09:41

Любими мой! Бъди ми Светлина! 

  Поэзия
888 0 14

Каква е тази обич, дето

гори душата ми без жал

и боса по ръба на острието

вървя напред и все натам,

където с риск да се погубя

криле разпервам да летя

и в страха си, че те губя

умирам на кошмарите в съня?

 

Каква е тази сила, дето

те кара да ми се отдаваш цял,

да пазиш любовта в сърцето,

да я превръщаш във олтар,

а аз пред него да немея,

замаяна от тази чистота

и искам с нея да се слея,

над нас да заблести звезда..?

 

Размиват се въпроси във всемира:

Какво, къде, защо и как,

но отговорите  не намирам...

ала защо са ми, когато пак

над мен изгряваш седемцветна

обагрена от красота,

Дъга - пречистена, заветна.

Любими мой! Бъди ми Светлина!

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??