30 апр. 2005 г., 19:29

Любов 

  Поэзия
929 0 1

                  

                   Безсилен съм да намеря  прости думи,

                   с които обичта си днес ще ти призная.

                   Любовта е толкова свято и красиво нещо,

                   че какво бихме правили без нея? Не зная...

 

                   Тя като лъчи на топло юлско слънце,

                   ни сгрява и ни прави по-добри, щастливи.

                   Не трябва да е много – дори едничко зрънце,

                   за да полетим към просторите красиви!

 

                   И трябва като сеячите зърна любов да сеем,

                   сред нас, в душите ни човешки – догде сме живи.

                   Та нали от нея водим своето начало? За да оцелеем

                   ни е нужна Тя -  с погледи изгарящи и мълчаливи...! 

                  

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добър финал! В началото си безсилен да намериш думите, а се оказва, че те не са ти нужни))Браво!6
Предложения
: ??:??