Безсилен съм да намеря прости думи,
с които обичта си днес ще ти призная.
Любовта е толкова свято и красиво нещо,
че какво бихме правили без нея? Не зная...
Тя като лъчи на топло юлско слънце,
ни сгрява и ни прави по-добри, щастливи.
Не трябва да е много – дори едничко зрънце,
за да полетим към просторите красиви!
И трябва като сеячите зърна любов да сеем,
сред нас, в душите ни човешки – догде сме живи.
Та нали от нея водим своето начало? За да оцелеем
ни е нужна Тя - с погледи изгарящи и мълчаливи...!
© Валентин Кабакчиев Все права защищены