Самодива (Вики)
535 5979
11 сент. 2009 г., 13:48

Любов 

  Поэзия
743 0 7

Създателко на хиляди страдания,

богиньо с чародейна синева,

пристигаш, пълна с трескави желания

и тръгваш гордо, с песен на уста.

 

Измамнице, измислена от времето,

владетелко, дошла от древността,

препускаш смело, стъпила на стремето

на вятъра, сълзите и нощта.

 

Пред теб какво са всички земни почести,

дори и крал глава ще преклони

и, в миг презрял на мъдрите уроците,

заплувал би по твоите вълни.

 

Омайнице, илюзия е вярата,

че радост си, че твойта плът е щастие.

Примамваш ни с усмивка. После - кладата

с утехата на сетното причастие.

 

Върви през вековете, светла блуднице,

завръщай се - все огнено красива,

ранявай и превземай всички сънища...

Без теб, Любов, как щях да бъда жива!?

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??