marie1 (Мария Маринова)
33 133
8 окт. 2010 г., 10:08

Любов 

  Поэзия » Любовная
1267 0 4

 

 

              Любов

 

Картина имаш на стената.

Жена във бяло – твоята Аморе.

А с мен сега си във кревата

и аз приемам любовта ти!

Красивото и грозното са в тебе –

защо привличаш ме? – Не знам!

Аз искам Дон Кихот до мене,

защото той си има идеал.

Светът, във който ти и аз живеем,

не може без пари,

но аз любов ти давам и очаквам

във Дон Кихот да се превърнеш ти.

И искам да си моят рицар,

сърцето ти за мене да тупти!

 

Е... те такова нещо нема!

Не и по тез Балкански ширини!

 

Баш Майсторът във теб живее –

героят, който търси келепир!

И иска всичко да получи –

ама да бъде някак по-така!

Изпращаш кратки ес-ем –еси,

стрелички пускаш, за да се обадя пак.

Пари спестяваш ти от всичко –

но сметката ще плащам аз!

Разказваш ми как искаш нея,

а мене търсиш през нощта.

И аз пристигам отвратена –

от себе си и от страстта.

 

Защо да е греховна любовта ми?

Сама съм и обичам само теб!

А ти пък получаваш всичко,

което иска Малкият човек.

 

И после пак поглеждаш към стената –

картината е там, виси...

Творецът ти си, гордо казваш -  

и Дон Кихот в очите ти блести!

 

Това обичам в теб!

Но ти жадуваш и пари...

Световна слава искаш, но умуваш

как косъма да разделиш на три!

© Мария Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??