24 мая 2016 г., 17:30  

Любов 

  Поэзия » Любовная
467 0 4

 

И се лутам във тъмните сенки,
търся онази звезда,
която към тебе ме води,
която ми дава крила!
А мракът е толкова страшен,
изпълнен е с кучета зли,
които към мене се спускат,
нахални и бесни, с остри зъби!
Но в тази ужасна, кошмарна тъма,
Светлината в небето се вижда,
луната усмихната, ярка,
ръка, към мене протяга.
Образът неин, е с твоя лик
и разгонва сенките страшни,
отнася ме в светове на Любов,
без омраза, с Надежда, с наслада.

© Албена Радина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??