13 февр. 2019 г., 00:03

Любов 

  Поэзия » Философская
638 0 0
Молим Бог за мъничко щастие,
а отричаме щастието Божие за миг.
Любовта е частица мъничко щастие,
а за миг му обръщаме гръб.
Боже, защо си ни дал страховете,
защо си ни дал грехове нечовешки,
че за миг да обърнеш нещата:
любовта - болка да стане вовеки!
"Живей човеко - рече ми Господ -
защото живота от чувства изплетен е.
Живей, човеко, чрез страха и чрез болката
да откриеш господното чувство -любов!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??