Ако някога ми се разсърдиш,
никога не го крий от мен-кажи го.
Ако някога допусна грешката
да те нараня-моля те, прости ми.

Смирено, моля те да ми простиш.
Ако когато искаш да ме откриеш-
дълбоко в душата си потърси ме.
Аз нямам за какво да ти прощавам.

Ако студа като мъка някога завие те,
аз ще пазя гърба ти като одеало.
Ако тъмнината някога те заслепи,
аз ще огрея пътя ти в сърцето си.

Любов моя, знам понякога е трудно,
и много съжалявам за това.
Прости ми, когато болката расте.
Прости ми, когато в сълзи се загубя.

Прости ми, когато луна огрее 

през деня вместо през нощта.

Прости ми, когато сянката отвън-
замъгли простора в душата ми.

Ако нощта някога ме обгърне,
ще обърнеш слънцето към мен.
Ако морето някога ме отвлече-
от дъното ще ме извадиш ти.

Знаеш ли ти си дъжда в моята пустиня…
Ти си светлината, когато е тъмно.
Ти си прошката и всичко добро.
Ти си спътника в моя живот.

Сродната ми душа. Есента. Пролетта.
Ти си лятото във всяка зима…
Ти ме приемаш и обичаш, точно
такава, каквато съм. Аз теб също.
Ти за мен си любов. И аз за теб либе…