Нещо тежко, чувства разпиляни,
хиляди прободни в сърцето рани.
спомени, раздиращи отвътре, моменти недоизживяни,
любов недоизказана,
съдба пропиляна
без надежда сякаш останах,
беше емоция за мен,
беше щастие и радост всеки един момент,
с теб споделен.
На пух и прах станах,
щом без теб останах,
душата ми в дълбока бездна потъна,
но и да поискаш ти аз никога няма да се върна,
макар да искам толкова силно да те прегърна,
назад повече няма да се обърна.
В един миг сърцето ми туптеше,
следващия ти беше така от мен далече.
Ти така избра да си без мен,
да не бъдеш частица от моя
ден.
© Silviq Stefanova Все права защищены