kriskata94 (Криси)
59 52
21 окт. 2007 г., 20:02

Любов без думи 

  Поэзия
1354 0 6

Днес беше поредният ми ден,
поредният безсмислен ден.
И ето идваш пак към мен
с чаровна усмивка на лице,
подминаваш ме - жест обикновен,
жест, който разбива моето сърце.
Приятели сме с теб, нали?
Отговорът ти е "да",
а мен толкова силно ме боли,
понеже влюбих се във теб сега.
Зная - не е редно,
нищо няма между нас,
но не мисля, че е грешно
"Обичам те!" да изкрещя на глас.
Страх ме е да ти го кажа,
да застана срещу теб,
не ми се иска пак да се излъжа,
а сърцето ти да бъде кубче лед.
Защо толкова е трудно
да забравиш някой на мига?!
Щеше да е много лесно,
ако нямаше я любовта!
Уви, тя съществува -
на някои дава тя криле
и в моето сърце бушува,
но остави ме с празни ръце.
Върви, приятелю мой -
аз ще съм тук, ще те чакам,
а любовта ми ще почива в покой,
докато ти на друга си се врякъл!

© Криси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??