Заглъхнаха твоите стъпки,
изчезна и сянката в мрака.
Студено. Побиват ме тръпки,
но още седя и те чакам.
Мълчат и бледите снимки-
усмихнат миг запечатан.
Воал от бели прашинки,
звук- тишина е разлята.
Времето сякаш застина
и тягостно сви се в гръдта ми.
Боже, кога ли ще мине?
Болка да беше в плътта ми!
Тежко ще дишам до края
и времето ще надживея,
стига от тебе да зная,
че все още вярваш във нея...
© Някоя Все права защищены