Промъкна се неканена, завзе света ми,
пристъпи плахо, влезе в дома ми,
душата ми изпепели и срина
и от сърцето ми не си замина.
Не ме пожали, взе ми всичко,
робиня твоя ме направи,
загубих се в лудостта си
и път към тебе не намерих...
А толкова отчаяно те гоних,
с такава сила себе си проклинах,
сама не вярвах, себе си не виждах,
бях сляпа, жалка и ранима...
Промъкна се неканена в съня ми,
с пръсти ледени косата ми погали,
примамка спусна някак неусетно,
очите ми затвори с длани...
А толкова неистово те мразих
и исках пак да се почувствам жива,
смеха ми взе, открадна радостта ми,
в мен остави само рани...
© Ванилия Все права защищены