Любов ли е или приятелство – не знам, 
но където и да отида, те чувствам
в сърцето си, да – точно там!
В средата, точно ти запълваш там пукнатината.
Не мога да ти кажа как се чувствам точно –
понякога преувеличавам, за да ме прегърнеш пак, нарочно.

За мен си светлината в края на гората,
ти осветяваш ме във тъмнината.
По-красива от звездите в небесата –
нуждая се от теб, както цветята от водата.
Единствена ти ме разбра – намери ме дори в мъглата.
Да бъда с теб – това ми е мечтата!
Но не искам в тебе да се влюбвам 
и така приятелството истинско между ни да погубвам.
Това ще се опитам да предотвратя 
и да избегна чувството красиво и горещо – любовта...

Може би искам да съм с теб, ала не мога да те мамя.
Ти знаеш, че сърцето ми е пусто и в мъката се давя.
Настана време моя свят да ти покажа,
за същността ми и душата ми да ти разкажа.
Създавам лошо първо впечатление
на хората извън приятелското обкръжение,
понеже имам яркото умение
да определям сам своето мнение!

Пиша сега поредно изречение, възхваляйки това явление –
че подарявам ти стихотворение след стихотворение...
Най-после взех решение –
да те разходя из съзнанието си на кратко приключение!
За последните години направих много глупави неща.
Но мога да опиша в хиляди стихове тях – чувствата и любовта.
Ще ти докажа, че за мене си една!
Отдавна те наричам аз Мечта...
Трябва да ми вярваш, за да ти споделям!
За да ни стигне времето за нещо повече – задачите си разпределям.

Сега обаче искам да те целувам и прегръщам,
и никога назад глава да не обръщам...
Със двете си ръце сега да те обгърна, 
отново топлината в сърцето си да върна!

Не мога да забравя, че ти ми помогна
проблемите и болката си да надмогна.
Мисля за това: когато се видяхме,
почти минута-две прегърнати стояхме!
Все хубави моменти, които няма да забравя :) 
За нищо на света 
     няма
      да те оставя!