19 нояб. 2007 г., 11:14
На Теб
Понякога, невинно уж, играеш с мен шахмат,
безжалостно поставяш мислите ми в „мат".
„За да не ти омръзна" - изпусна се веднъж.
Е, освежи ме малко този искрен дъжд.
Невидимо усещам крачките на коня,
на мъничката пешка се оставям в хода,
че тъй ме разминава славата на Царя,
по принцип съм Царица - защо да се мая.
Във пОлета на дните игрите отминават,
един-два грешни хода лесно се прощават.
След време се унасяме в приказен галоп, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация