Със отливите аз ще идвам, нежни ласки ще ти дам.
Като буен ураган ще стихвам, за теб копнея, ти си моят блян.
Сред зведите ти ме потърси, там съм някъде и аз.
За теб блещукам, мила моя, за всички чувства между нас.
Любов и нежност, винаги ще има, защото си в сърцето ми помни.
Без страх ще ти го казвам, колко те обичам, за мен си всичко запомни.
Като ручейче планинско, моите слова ще чуваш ти.
Като огън аз ще те разпалвам, любовта към теб вечно ще гори.
Като водопаден грохот ще те залива, таз любов я имаш само ти.
© Борислав Александров Все права защищены