Всичко ми е безразлично.
Даже чувствата ти вече.
Не, не го приемай лично...
Просто времето изтече -
влюбеното, лудо време -
ден без край и без начало...
А сега страстта ми дреме
под безлично одеало.
Да, очаквам те, не крия,
ала някак апатично.
Липсва тръпката, магията...
Просто навик. Нищо лично.
Не боля и не ревнувам,
щом не се обаждаш дълго.
Спиш ли, аз не те целувам
и не те прегръщам мълком.
Думи нежни не изричам.
Не пътувам сред звездите.
Знам, прилича на обичане,
но любов ли е, се питам...
© Нина Чилиянска Все права защищены
какво по-просто от това
... и по-страшно