Любов, любов на любовите ми!
Очите ти са океан, океан са те,
в който само копнея да се изгубя.
А в тях се отразява нашата родина,
всичките и планини и равнини,
всичките и красоти дадени от Бога.
Пусни ме да се разходя в очите ти.
В дълбокото черно море, скрило
отвътре всичките си цветове.
Пусни ме да се разходя по мостовите.
По площадите. По калдъръмите.
По алеите. В дебрите на гората,
да се разходя до реката,
в устрема и да се окъпя.
А дали не са слънчеви лъчи?
Любов, любов на любовите ми!
Толкава красота има вътре в теб,
толкова доброта, толкова доброта.
Любов, любов на любовите ми!
Веднъж ти попита ме, помниш ли?
Помниш ли как попита ме ти….?
Искам ли да се разходя в теб?
Има ли нещо за което да мечтая?
Да, любов моя. Искам, да искам
в теб само да се разхождам.
И да. Да, любов моя. Има.
Има нещо за което аз мечтая…
Да се разхождаме заедно,
По планините и равнините.
В дълбокото на моретата и реките.
По мостовете. По площадите.
По кълдаръмите. По алеите.
Искам. Искам да живея в сърцето ти.
Навсякъде, навсякъде, само да е с теб…
Да си бъдем дом един другиго.
Любовта да е нашата родина.
Да се обичаме, да се обичаме
повече отколкото можем,
повече отколкото копнеем,
да потънем един в другиго,
и пак да потънем щом се открием…
© Лили Вълчева Все права защищены