Прегърнах те със свян и болка.
Примигваше във мен спасена.
Съборих бялата ти шнолка
отзад в косата ти стаена.
Прекърших тялото ти тънко.
Изпих дъхът ти чак до края.
Гласчето ти събудих звънко-
звучеше, като песен в Рая.
Поиска ти да кажеш дума,
но тя в устата ти заседна.
А мириса на прясна шума
до нас ухаещо поседна.
Така ти страстите запалих,
че стана чудото във мрака.
Със мъжки устни те погалих
и тук подписахме си...брака.
© Никола Апостолов Все права защищены
Благодаря, Капка!Нямаш представа колко се радвам, че стиховете ми те вълнуват!
Благодаря, Младене! Ти си ми приятел и знам мнението ти мойте стихове.Шегичката ти е уместна и на място! Две поетеси д аме харесват не е лесна работа!
Благодаря на Цветелина,Еси и Владимир за хубавия коментар!
Желая на всички хубава и творческа неделя!!