Една вълна заля ме във съня ми.
Успях клепачи уморени да повдигна.
И много плочки в двора, много калдъръми
препънаха ме тежко, докато те стигна.
Ти тичаше напред.. напред.
А аз оставах някъде... Далече.
Където огънят превръща се във лед,
а изгревът горещ във тъмносиня вечер.
И там превърнах се във Друга.
По-добра? Навярно не. Ала помислих,
че щом съм Друга, може би сега
ще мога да намеря таен смисъл ...