Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си, любов, неутешима,
проплакваш и кървиш...
Нима са толкова сърдита и чуплива?
Но все до мен вървиш. И пак вървиш...
И влюбено ми е, съвсем критично...
И някак даже... артистично...
В посявките на светлия ти цвят...
И може би, си някак няма, Любов, безгласна... ...