8 апр. 2014 г., 16:56

Любов номер пет 

  Поэзия
630 0 9

Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея, та да й мине!

 

Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това - да признае на своя палач,
че е влюбена в него, да го предизвика.

 

Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! - (не “живее”).
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви - вижда само човека във нея…

 

Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов - само знак, че я мисли,
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея - ей, така - без да иска.

 

Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е тайната жалка.
И се свива у себе си, болна от страх -
няма шансове нямата, малка русалка.

 

Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея - дано го забрави!

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??