Твоите топли очи
срещам само за миг.
Моите устни мълчат,
а в сърцето ми-вик!
Тези твои очи...
сън неземен, мечтан.
Те не гледат към мен.
Друг за тях е избран.
Тъй, де! И аз това казах.
Но всеки си мисли, че това се случва само на него, а то си е масово явление. Накрая приемаш някой/я с всичките им простотии и недостатъци, защото и другите са такива. Нямаш избор, а времето си лети. За утеха, започваш да пишеш стихотворения за любовта. Нека и другите да се прецакват и да си мислят, че е нещо прекрасно.
Не трябва да дразним богоизбраните, Искре. Нека си живеят в облаците. Падам си по земните същества, защото мога да си общувам с тях. Социалните контакти са вълшебното хапче, поддържат духа бодър, нещо много нужно в сбъркания ни живот.
Влюбването е голяма емоция, душата ти лети, но когато кацне, стресът е голям. Но по принцип, тези които са ме отхвърляли, са се прецаквали яко, защото онези след мен, с нищо не са били по-добри. А аз мога да разсмея и пън. Проблемът е, че някои пънове се разцепват от смях.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
моят поглед е трагедия,
но със поглед поетичен
ставам малко по-различен.