Просто ден като ден,
така всичко започна.
Смятах го за просто ден обикновен,
но съм се лъгала порочно.
Погледнах те, речта ми спря...
и за част от секундата нещо в мен пламна!
Обърнах се и сякаш блесна някаква искра,
чувствах, че го бях изпитвала някога, просто отдавна...
Може би в живот предишен,
сякаш бе нещо като любов.
Симптомите си бяха очевидни -
една единствена мисъл, замаяност... друго какво? ...