Любов по време на омраза
=====================
Разбрах, че мога само да обичам,
когато стана време за омраза,
защото повсеместната зараза
за зло или добро, не ми прилича.
Не мога да се смея между зъби,
змийче додето в гърлото ми диша.
И с чужда мъка как да се насищам,
щом хората душевно са ми скъпи?!
Не се научих, нищо че е просто.
Достатъчно бе хапче безразличност.
Тогава мразиш всеки, всичко, всички.
Но аз избирам път с любов — към Господ.
По труден този път ще е, защото
и раните ще бъдат по-дълбоки.
Но има лек за мразеща жестокост —
с любов да сме богати през живота.
© Цвета Иванова Все права защищены