Любов под наем
„Колко струва да бъда обичан
четвърт час от жена като теб?” -
Ти ме питаш със поглед себичен,
скрил в зениците късчета лед.
„Колко струва за миг да докосна
тази кожа, същински сатен?
Да заспя в стъпалата ти боси,
да си истинска само за мен?”
Продължаваш. Не става ли ясно,
със досада се питам, че аз
ни на вид, ни дори полугласно ...