Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
14 мар. 2021 г., 11:40  

Любов съм... Многолика и незрима. 

  Поэзия » Другая
399 3 8

Когато приютил се в двете длани,
поиска плах сънят ми да остане,
ресниците целунал ти ги  – скришом,
от мен ще иска стих да ти напиша.
А думите ми  – пръснати от снощи,
броят звездите, по небето още.
И Месецът измамно пак е млад,
преструва се на влюбен звездопад,
в косите вплита, знае, че греши,
че само на стихийте съм съпруга,
дори да имам хиляди души,
звездите да гаси, една, след друга,
не може да ме задържи - в съня ти,
защото аз, самата съм стихия
и мразя закъснелите отплати,
които под възглавето се крият.
Нечуйно към небето се понасям,
безброй съдби  – звездите, затова са,
за да заспиш и гръм да не тревожи,
съня ти, ако полети Пегасът,
пътеките, към мен, да не тревясат.
Че аз съм само мимолетен блясък.
В съня ти и ме няма, и ме има...
Любов съм... Многолика и незрима.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??