Любов в изгнание

27 сент. 2015 г., 12:07

Поэзия » Любовная

1322 0 2

Изтупай пепелта и влез отново

през портите на моето сърце.

Само за теб вратите си затвори,

и мислеше, че ще е по-добре.

Но не! Тя беше вътре, беше жива!

Затворена във моята душа...

Направих грешка - Непростима,

че хвърлих във изгнание любовта!

Години я предлагах проститутка!

С години я презирах, не щадях!

Дори не се замислях за минутка,

че нямам право... Че това е грях!

Че плачеше не се интересувах.

Че страдаше не вярвах, че боли...

И на щастлива тъжно се преструвах,

а вътре в мен напираха сълзи!

Тя молеше се, жално, за пощада...

Протягаше безпомощно ръце.

От толкова красива, толкоз млада,

сега я виж - със сгърчено лице...

Сега я виж - до крайност изтощена,

изнемощяла... и почти без плам,

но жива е, със нежност заредена

тя още чака... Тебе чака там!

Ела! Вземи я в своята прегръдка,

обичай я... със цвят я зареди...

Отпивай страст живителна на глътки

и пак щастлив със любовта бъди!

А ти, любов, прости ми ако можеш,

аз свойте грешки вече осъзнах...

До теб оставам, като верен стожер,

макар в душата си да нося грях!