27 сент. 2015 г., 12:07

Любов в изгнание 

  Поэзия » Любовная
1283 0 2
Изтупай пепелта и влез отново
през портите на моето сърце.
Само за теб вратите си затвори,
и мислеше, че ще е по-добре.
 
Но не! Тя беше вътре, беше жива!
Затворена във моята душа...
Направих грешка - Непростима,
че хвърлих във изгнание любовта!
 
Години я предлагах проститутка!
С години я презирах, не щадях!
Дори не се замислях за минутка,
че нямам право... Че това е грях!
 
Че плачеше не се интересувах.
Че страдаше не вярвах, че боли...
И на щастлива тъжно се преструвах,
а вътре в мен напираха сълзи!
 
Тя молеше се, жално, за пощада...
Протягаше безпомощно ръце.
От толкова красива, толкоз млада,
сега я виж - със сгърчено лице...
 
Сега я виж - до крайност изтощена,
изнемощяла... и почти без плам,
но жива е, със нежност заредена
тя още чака... Тебе чака там!
 
Ела! Вземи я в своята прегръдка,
обичай я... със цвят я зареди...
Отпивай страст живителна на глътки
и пак щастлив със любовта бъди!
 
А ти, любов, прости ми ако можеш,
аз свойте грешки вече осъзнах...
До теб оставам, като верен стожер,
макар в душата си да нося грях!

© Татяна Денева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, миличка!
  • Любовта не може да е грях
    когато е изстрадана с душата,
    когато свързва двама и чрез тях
    в Вселена избухва Супер нова.
Предложения
: ??:??