ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА
Октомври приютява всеки лист
в дланта ми – разтопено злато,
Ала шептежният му ръкопис
за мен е твърде непонятен.
През синия балкон на заранта
Всевишният когато се надвесва,
недей посяга – сънен и припрян,
да дръпнеш онемялата завеса.
Напих се с тишина и ми тежи.
Умът ми от мълчания се пръска.
Обичам те – ти нищо не дължиш. ...