Нощта настъпи, аз не мога да заспя.
Мълчаливо сгушвам се в очакване на деня.
Умът ми работи - не иска да спре,
издава вълнението си моето сърце.
За първи път се чувствам така,
може би за първи път усещам любовта.
Чувствам се сякаш безволно летя,
дано денят не отреже моите крила.
Случи ли се, не знам дали ще успея
да се издигна отново над света,
да извикам с пълен глас, че обичам,
да се чувствам истинска жена.
© Александра Василева Все права защищены